
От скица върху салфетка до сърцето на барa - Игралната Маса
Историята за това как една проста идея се превърна в единадесет ретро гейминг маси, изработени по поръчка. Както и защо не можех просто да си купя мебели като нормален човек.
Хоби, което не беше замислено да изкарва пари
Историята ни започва през 2015 г., много преди да съществува Retro Gaming Bar, когато експериментирах със софтуер с отворен код, който можеше да вдъхне нов живот на класическите видеоигри върху съвременен хардуер. Бях прекарал доста време в проучване как работи всичко, изпробване на различни конфигурации и накрая сглобяване на малка система за ретро игри у дома. Всичко това ми беше изключително интересно. Беше от онези хобита, които те карат да изгубиш представа за времето, защото всяко малко откритие отваря вратата към нова възможност. Една вечер поканихме приятели на вечеря. Докато си говорехме около масата, всеки започна да споделя с какво се е занимавал напоследък. Когато дойде моят ред, с ентусиазъм започнах да разказвам за малкия си проект, колко много бях научил и колко ме вълнуваха възможностите пред мен. Прекъснаха ме с един въпрос.
„Защо правиш всичко това? Ще спечелиш ли някога пари от него?“
Въпросът беше зададен с доста снизходителен тон и останалите около масата се разсмяха. Спомням си този момент изненадващо ясно. Не защото тайно кроях планове за някакво грандиозно бизнес начинание, а тъкмо защото нямах такива планове. Не се опитвах да печеля пари. Просто правех нещо, което истински ми доставяше удоволствие, а явно това не беше достатъчна причина да му отделям време. Няколко дни след това разговорът не ми излизаше от главата. Отчасти се чувствах засегнат, особено след като това се беше случило в собствения ми дом. Но по-важното беше, че ме накара да се замисля за нещо, на което дотогава никога не бях обръщал истинско внимание. Защо всичко, което създаваме, трябва да се оценя според това колко пари носи?
През следващите години този въпрос постепенно оформи начина, по който мислех за бизнеса, продуктите и стойността. Стигнах до убеждението, че най-добрите продукти са онези, които дават на хората нещо смислено. Нещо полезно, приятно, запомнящо се или просто способно да предизвика усмивка на нечие лице. А понякога най-хубавите неща са онези, които можем да споделим с другите. Ако хората оценят създаденото от теб достатъчно, за да платят за него — чудесно. Това ти позволява да продължиш да го развиваш и подобряваш. Но никога не съм искал стремежът към печалба да се превръща в основната причина да създам нещо. Когато идеята за Retro Gaming Bar най-сетне се оформи, тази философия стана част от нея. Не исках да изградя бизнес, чиято цел е да извлече възможно най-много пари от една носталгична концепция. Исках да създам място, където хората да се наслаждават на игрите, които обичах, да споделят преживяването с приятели и може би да преоткрият частица от вълнението, което изпитвахме, докато растяхме. Дали това ще се превърне в печеливш бизнес, в крайна сметка щяха да решат бъдещите ни клиенти. Моята задача беше да създам преживяване, заради което си струва да се върнеш.
Съдържанието от TikTok е скрито.
Разреши го от - Настройки за бисквитките
Защо не можехме просто да купим няколко игрални маси?
Когато започнах да си представям как всъщност ще функционира Retro Gaming Bar, веднага изникна един въпрос. Къде ще играят хората? Не исках обикновена аркадна зала, пълна с автомати, пред които всеки стои прав. Не исках и няколко конзоли, свързани към телевизори, пръснати из стандартен бар. Исках хората да седят удобно, да си говорят, да се наслаждават на напитките си и да играят заедно, без игралното оборудване да завладява цялото пространство. Масите за игра трябваше да бъдат част от обзавеждането, а не нещо, добавено към него някак нескопосано. Освен това трябваше да са удобни, практични, лесни за поддръжка, издръжливи и с отличителен външен вид. А тъй като вече имах съвсем конкретна идея в главата си, намирането на нещо готово, което да отговаря на всички тези изисквания, никога не е било особено реалистично. Затова реших, че ще си ги проектираме сами. Колко пък трудно може да е да проектираш една маса? Ако сте чели някоя от другите ми истории, вече знаете, че обикновено точно в този момент всичко започва да се обърква.
Стъпка първа: Архитектурен шедьовър. Ама Почти.
Започнах с една рисунка. Да я нарека технически чертеж би било обида за техническите чертежи по целия свят. По-скоро беше опит да прехвърля върху лист хартия странния обект, който се въртеше в главата ми. Имаше екрани, наклонени повърхности, отвори за контролери, носещи конструкции и различни размери, които по онова време ми изглеждаха напълно логични. Трябваше ми човек, който всъщност разбира как се чертаят мебели, за да превърне този мой шедьовър в нещо, което един професионалист би могъл да разбере. Така намерих дизайнер през онлайн платформа и започнах да му обяснявам какво искам. След доста комуникация напред-назад в крайна сметка стигнахме до истински технически чертеж, а по-късно и до прекрасна визуализация на концепцията. Бях във възторг. Изглеждаше страхотно. Най-после можех да видя масата, която толкова дълго си представях, и за един кратък, прекрасен момент си помислих, че трудната част вече е приключила.
После занесох проекта при дърводелец. Той го погледна и общо взето ми каза, че по начина, по който съм си го представял, това просто не може да бъде направено. Особено проблемна се оказа идеята ми за извит стъклен плот, която очевидно съществуваше в някакъв свят, в който сложността на производството, ограниченията на материалите и разумните бюджети са нечий чужд проблем. Бях създал красива мебел. За съжаление, тя съществуваше единствено в компютъра.
Междувременно, обратно в реалния свят
Докато дизайнът на мебелите преминаваше през първите си приключения, работех и по хардуера и софтуера за игри. Сглобих базов прототип, за да проверя идеята, като използвах обикновена маса, монитор, контролери и всичко друго, което ми беше необходимо, за да изпробвам игровото изживяване. И се получи. Прототипът дори не се доближаваше до окончателния вариант на масата RGB, но доказа, че основната идея е осъществима. Всичко необходимо за игра можеше да бъде събрано в нещо компактно и самостоятелно, около което хората да сядат и да играят удобно. В тези снимки се крие и малка частица от историята на RGB: първоначалното ни лого, отпреди да се спрем на визуалната идентичност, която използваме днес. Сега е доста забавно да погледнем назад към онези ранни експерименти. Техниката работеше, концепцията имаше смисъл, а мебелите около нея все още имаха да извървят много дълъг път. Поне една част от проекта не създаваше проблеми. Засега.
Великата битка срещу ъглите на видимост
След като първоначалната концепция с извито стъкло не издържа сблъсъка с реалността, трябваше да намерим друг подход. Следващата идея беше да използваме по-плосък дизайн с екрани, вградени в плота. Изглеждаше по-изчистено и сякаш щеше да е по-лесно за производство, но имаше един очевиден проблем: ъглите на видимост. Хората не седят около игрална маса точно както седят пред компютърен монитор. Те се навеждат напред, облягат се назад, разместват се и от време на време се опитват да видят какво прави някой друг. Екран, който изглежда съвсем добре на визуализация, може да се окаже изненадващо неудобен, когато действително прекарате един час в игра на него. Затова започнахме да проучваме разположението на екраните и ъглите на видимост, опитвайки се да намерим конфигурация, която да е удобна за истински хора, а не за хипотетични клиенти, които никога не помръдват глава. В следващия вариант поставихме мониторите под наклон. Това реши част от проблемите, но създаде други. Конструкцията около тях можеше да пречи на видимостта на всеки, който не седи точно пред даден екран. Бяхме подобрили ъгъла на видимост, като същевременно бяхме създали нови пречки пред това изобщо да виждаш играта. Наистина впечатляващо постижение. На този етап отзивите на няколко специалисти по дървообработка също бяха започнали да влияят върху дизайна. Трябваше да помислим как ще се сглобяват отделните части, как ще се осигури достъп до компонентите за поддръжка и дали готовият продукт изобщо може да бъде произведен, без да накара дърводелеца да се запита дали не е сбъркал професията. Концепцията постепенно ставаше по-реалистична. Ставаше и значително по-сложна.
Съдържанието от TikTok е скрито.
Разреши го от - Настройки за бисквитките
Да изнесем екраните навън!
В крайна сметка стигнахме до още един повратен момент. Ами ако престанем да се опитваме да вградим екраните в масата и вместо това ги издигнем нагоре, в отделна конструкция? Именно тази идея доведе до характерното издигнато, пирамидално разположение на екраните, което впоследствие щеше да се превърне в една от най-разпознаваемите черти на RGB. Първите варианти бяха далеч от съвършенството. Един от тях просто беше твърде висок, а пропорциите все още изискваха доста работа. Но нещо важно се беше променило. За първи път бяхме очертали основната визия на крайния продукт: солидна игрална маса с екрани, разположени в издигната централна конструкция, така че да се виждат по-лесно, без да се отнема от пространството около тях. Все по-малко приличаше на експериментална мебел и все повече на нещо, което действително би се вписало в бар. И тогава най-сетне намерихме точния човек, който да ни помогне да го превърнем в реалност.
Здравей, Валентина
След безброй варианти, чертежи, разговори и обратна връзка от хора, които напълно основателно се притесняваха дали идеите ми изобщо са физически възможни, ме запознаха с Валентина Ортакчийска. Тя е изключително талантлив дизайнер и участието ѝ помогна проектът да премине на много по-зряло ниво. Започнахме да доизчистваме пропорциите, конструкцията, материалите и всички практически детайли, които трябваше да превърнат все по-амбициозната ни концепция в истинска мебел.До този момент вече бях научил, че да направиш нещо красиво е само една част от предизвикателството. Масата трябваше да бъде достатъчно здрава, за да издържа на ежедневна употреба в натоварен бар. Трябваше да побере цялото си оборудване, да предпазва компонентите, да остава лесно достъпна за поддръжка и едновременно с това да осигурява удобно преживяване за клиентите, които седят около нея. Трябваше също така да намерим правилния баланс между дървените елементи, носещата конструкция, металната рамка и самите екрани, без цялото нещо да стане излишно масивно. И, разбира се, все още трябваше да изглежда страхотно.Последваха още много разговори, корекции и нови версии. Но този път най-накрая започвахме да стигаме до нещо истинско.
Запознайте се с Франкенщайн
В крайна сметка създадохме първия си истински прототип. И това беше огромна крачка напред. След месеци на скици, визуализации, обсъждания и отхвърлени идеи най-после имахме нещо реално, до което можехме да седнем, с което можехме да взаимодействаме и което можехме да тестваме. Не беше особено елегантно. Всъщност, като гледаме снимките сега, Франкенщайн вероятно е доста точно описание. Но беше истински. Най-после можехме да преценим какво е усещането при използването му, без да разчитаме изцяло на чертежи или въображение. Разположението на екраните, физическите размери, местата за сядане и цялостната конструкция вече можеха да бъдат оценени в реални условия. И съвсем очаквано, наличието на истински прототип разкри неща, които никоя визуализация не би могла да покаже напълно. В това е красотата на създаването на нещо оригинално. Можеш да прекараш седмици в старателно планиране на всеки детайл, но докато някой не седне и не започне да го използва, всичко си остава обосновано предположение. Франкенщайн ни даде отговори. И още по-важно — показа ни пътя към окончателния дизайн.
От прототипа до RGB игрална маса
След като прототипът беше готов, продължихме да усъвършенстваме дизайна, докато стигнахме до вариант, от който най-после бяхме доволни. Окончателните технически чертежи събраха всичко, което бяхме научили: повдигнатата конструкция за екрана, практичните размери, лесното изпълнение, носещата рамка и отличителната форма, която днес придава облика на нашите гейминг маси. После дойдоха окончателните визуализации. Помня как видях завършената концепция и усетих онази прекрасна смесица от вълнение и облекчение. След толкова много опити най-после имахме нещо, което изглеждаше така, както си го представях, отговаряше на нуждите ни и наистина можеше да бъде изработено. А когато готовите маси най-сетне пристигнаха в Retro Gaming Bar, целият този зор придоби смисъл. Онова, което започна като смущаващо елементарна скица, се беше превърнало в централния елемент на цялото ни заведение. Днес имаме единадесет гейминг маси, изработени по поръчка, проектирани с мисъл за преживяването, което искахме да предложим на клиентите още от самото начало. Те не са просто поставки за екрани и контролери. Те са места, където приятели сядат заедно, предизвикват се един друг, пийват, спорят за игри, празнуват победи и понякога отказват да приемат, че току-що са загубили от човек, който не е докосвал контролер от двайсет години. Точно това, на което се надявах.
Защо си създадохме всички тези главоболия
Когато се връщам назад към процеса на разработка, понякога се питам дали не можехме да си спестим част от трудностите. Вероятно можехме да купим готови мебели, да монтираме няколко монитора, да свържем няколко контролера и да го наречем бар за ретро игри. Това със сигурност щеше да ни спести време. Може би дори и пари. Но не мисля, че щеше да създаде преживяването, което исках. Всяка версия на RGB масата беше опит да решим някакъв проблем: да подобрим удобството, да направим екраните по-видими, да улесним поддръжката, да създадем по-здрава конструкция или просто да впишем мебелите по-естествено в обстановката, която изграждахме. Някои версии бяха крачка напред. Други ни научиха какво в никакъв случай не бива да правим. А няколко вероятно съществуваха единствено за да ми напомнят, че да знаеш какво искаш, не означава автоматично, че знаеш как да го изработиш. Но именно тази философия винаги е стояла зад Retro Gaming Bar. Не искаме да правим нещо само защото е възможно. Искаме да го направим възможно най-добре според силите и възможностите си, защото хората, които идват да му се насладят, заслужават това усилие. И така се връщам към онази вечеря през 2015 г. Още помня как ме попитаха дали малкият ми проект за ретро игри някога ще носи пари. Тогава отговорът беше прост: не знаех и не ми беше особено важно. Забавлявах се, докато създавах нещо. Повече от десетилетие по-късно същото това любопитство се е превърнало в единадесет маси за игри, колекция от стотици игри и място, където хората се събират, за да споделят преживявания. Дали онова хоби в началото е било разумна финансова инвестиция, все още не е най-важният въпрос за мен. Важното е да виждам хората, седнали около тези маси — как се смеят, съревновават се и се наслаждават на нещо, за чието създаване положихме толкова много труд.
Разгледайте галерията по-долу, за да видите прогреса на игралната ни маса — от първата скица до готовия продукт.
RGB Игрална маса
Разгледай още

Как провалът на първия ни куиз се превърна в страхотна функционалност
От тонколона назаем и зала, пълна с объркани зрители, до куизове стриймвани на всяка игрална маса. Понякога неудобните ситуации се оказват изненадващо ефективна стратегия за развитие.

Четирима играчи, двадесет страници документация и един човек, който започна да полудява
Как една невинна идея четирима приятели да могат да играят заедно се превърна в един от най-сложните проекти в историята на Retro Gaming Bar.

Донеси си собствен контролер — как един щур турнир промени RGB
Понякога най-добрите подобрения се раждат от най-големите главоболия.

