Четирима играчи, двадесет страници документация и един човек, който започна да полудява

Четирима играчи, двадесет страници документация и един човек, който започна да полудява

Как една невинна идея четирима приятели да могат да играят заедно се превърна в един от най-сложните проекти в историята на Retro Gaming Bar.

Четири контролера. Колко пък да е трудно?

Когато за първи път проектирахме игралните маси за Retro Gaming Bar, вече знаех, че искам на тях да могат да играят четирима души едновременно. Всъщност още от самото начало предвидихме по четири слота за контролери. Имахме желанието, имахме и мястото, а аз си представях съвсем ясно как четирима приятели седят заедно и се наслаждават на класическите игри, точно както правехме едно време. Това, което нямах, бяха времето, техническата инфраструктура и дори бегла реалистична представа какво ще е необходимо, за да го осъществим. Също като авторските ни коктейли, игрите за четирима бяха една от онези идеи, които просто не успяхме да реализираме преди откриването на бара.

Съдържанието от TikTok е скрито.
Разреши го от - Настройки за бисквитките

Отвори го в TikTok

После отворихме врати, ежедневната работа ни погълна и цялата първа година се превърна в борба за оцеляване. Организирахме турнири, подобрявахме системите си, решавахме неочаквани проблеми и се учехме как се управлява бар. Започването на още един огромен технически проект не беше сред основните ми приоритети. Освен това не бяхме готови за него. Все още трябваше да преработим начина, по който работеха контролерите ни, да въведем профили за тях, да изкараме USB портовете извън масите и в крайна сметка да разработим система, позволяваща на играчите да използват собствени контролери. После дойдоха проекторът и големият екран — отчасти защото все по-популярните ни турнири се нуждаеха от начин зрителите да гледат, без да се струпват около играчите като средновековна тълпа на публична екзекуция. Но проекторът имаше и друга цел. Исках един ден, когато играта за четирима най-сетне стане реалност, играчите да могат да играят на големия екран. И постепенно всички тези на пръв поглед отделни проекти започнаха да се нареждат един по един.

Опасната увереност, че знаеш какво правиш

След като приключих с BYOC и преработих инфраструктурата ни за контролерите, се чувствах доста уверен. Бях прекарал безброй часове в изучаване на това как да направя софтуерът ни да работи с контролери и профили. С целия този натрупан опит добавянето на поддръжка за четирима играчи със сигурност щеше да е по силите ми. Нямаше как да греша повече. Ако BYOC беше сложно начинание, поддръжката за четирима играчи беше BYOC - умножено по десет. Не само като техническа сложност, но и заради огромното разнообразие от проблеми, които тепърва предстоеше да открия. Имаше и още един проблем: времето. Винаги съм казвал, че мозъкът ми работи малко като оперативна памет. Мога да заредя сложен проект в паметта си, да я напълня с технически подробности, зависимости и възможни решения и да работя по него. Но в един момент паметта се запълва. Когато изникне друг неотложен проблем, имам два избора: да пренебрегна новата задача или да изчистя текущата от паметта си, за да освободя място. Управлението на RGB рядко ми дава лукса да пренебрегвам неотложни проблеми. Затова няколко пъти по време на този проект трябваше да оставя всичко настрана, да се заема с по-належащи въпроси и да се върна седмици по-късно, само за да открия, че мозъкът ми услужливо е забравил половината от наученото. Представете си, че редите сложен пъзел, прибирате го за месец и когато се върнете към него, откривате, че някой е махнал всички парченца и е заменил инструкциите с древноегипетски йероглифи. Горе-долу така протичаше разработката.

Първата грешка: да си мислиш, че два USB удължителя са достатъчни

Естествено, започнах с възможно най-простия подход. Критичен път, лесно постижими резултати, по един проблем наведнъж. Все онези солидни принципи за управление на проекти, които обичам да си внушавам, че следвам. Първата стъпка беше очевидна. Вече имахме два работещи контролера, а масите вече разполагаха с четири физически слота. Трябваха ми само още два USB удължителя. Лесна работа. Поръчах ги, отидох в бара и установих, че за да свържа правилно четири контролера, ми трябва допълнително специализирано оборудване и доста по-сложна конфигурация, отколкото очаквах. Чудесно начало. В този момент осъзнах, че постоянното ходене до бара само за да открия поредната причина нещо да не работи, ще ме побърка. Затова взех една от нашите вертикални игрални маси вкъщи и я превърнах в лична лаборатория за разработка. Това вероятно беше най-умното решение, което взех по време на целия проект. Поне вече, когато нещо се провалеше с гръм и трясък, можех да крещя на масата, без да смущавам клиентите ни. Ще ви спестя техническите подробности за това как преодоляхме хардуерните предизвикателства. Но нека просто кажем, че игрането с четири едновременно свързани контролера изобщо не беше толкова лесна, колкото да включиш четири кабела. Когато всичко беше готово, документацията беше набъбнала до двадесет страници. С дребен шрифт! И това е версията, в която се постарах да бъда кратък.

Първият успех. Или поне така си мислех.

След няколко месеца работа най-после имах работещ прототип. Четири контролера. Една игра. Всичко работеше прекрасно. Играта беше Crash Team Racing за оригиналната PlayStation. Да видя как четирима играчи играят едновременно ми се стори огромен пробив. Бях толкова доволен, че обявих постижението в нашата Discord общност. Прототипът беше готов! Наближавахме целта! Като се замисля сега, бях по-близо до това да си изгубя ума, отколкото да завърша проекта. Работата е там, че PlayStation беше една от по-усъвършенстваните системи в колекцията ни. При това поколение мултитап-а вече беше сравнително добре развит и предположих, че щом мога да подкарам четири контролера на Crash Team Racing, най-трудното е зад гърба ми. Това убеждение се задържа горе-долу до момента, в който започнах да тествам други игри.

Добре дошли в ада на мултитап-а!

За онези, които не са запознати с технологията, Multitap беше аксесоар, позволяващ към по-старите конзоли да се свържат повече контролери, отколкото поддържаха стандартните им портове. На теория това беше блестящо изобретение. На практика различните конзоли, игри и аксесоари имаха собствени представи за това как трябва да работи всичко. И явно никой не си беше направил труда да се споразумее с останалите за каквото и да било. Да вземем например International Superstar Soccer 2 за PlayStation. Съвсем логично бихте очаквали първият свързан контролер да е за Играч 1, вторият — за Играч 2, и така нататък. Да ама не! Играта имаше странна подредба, при която Играч 1, 3 и 4 се свързваха чрез Multitap към първия порт, а Играч 2 заемаше втория порт. А сега си припомнете, че току-що бях прекарал месеци в изграждането на чудесна система за контролери, в която всяка физическа връзка неизменно съответстваше на определения за нея играч. Изведнъж се оказа, че вторият контролер, свързан към масата ни, трябва да се появява на съвсем друго място в играта. Явно сега трябваше да стана и експерт по убеждаване на трийсетгодишни видеоигри, че реалността не е задължителна. В крайна сметка намерих решение. Не помня много от онези месеци и предпочитам да не разнищвам защо. Но истинското откритие беше, че универсално решение няма. Всяка игра можеше да се държи различно. Някои изискваха конкретни портове на Multitap, други очакваха необичайно разпределение на контролерите, а трети сякаш бяха решени да изпитат докъде се простира човешкото търпение. Все още има една хокейна игра, която отказва да съдейства. Реших да я оставя да ме победи. Имаме други хокейни игри за четирима и честно казано, предпочитам да я махна от колекцията, вместо да прекарам още една седмица в преговори с нея.

Sega Mega Drive: Цирк на колела!

След като най-после успях да подкарам мултитап-а на PlayStation, реших, че можем да преминем към по-старите системи и да довършим започнатото. Изпитвах онова, което психолозите наричат ефекта на Дънинг–Крюгер, макар че тогава просто го наричах напредък. Защото, ако смятате, че конфигурациите с PlayStation Multitap са сложни, ви каня да се опитате да настроите мултитап-а на Sega Mega Drive.

Направо ви предизвиквам.

В тази генерация, мултитап аксесоарите все още бяха до голяма степен експериментални. Различните производители създаваха различни адаптери, всеки със свой начин за свързване и разпознаване на контролерите. Имаше няколко конкуриращи се Multitap стандарта, а някои игри дори използваха специални J-Cart картриджи с допълнителни портове за контролери, вградени направо в самия картридж. Естествено, всичко това нямаше как да се сведе до една удобна настройка. Така онова, което започна като добавяне на поддръжка за четирима играчи, се превърна в цялостна преработка на начина, по който игрите за Mega Drive работеха на нашите маси. А после дойде тестването. Някои игри уж поддържаха игра с повече играчи, но всъщност позволяваха само редуване с един и същ контролер. Други изискваха много специфични конфигурации. Трети изглеждаха съвместими с четирима играчи, но се държаха различно според версията на играта. Можеше да прекараш два дни в опити да подкараш Multitap, само за да откриеш, че играта изобщо не се нуждае от такъв.

Шестстотин игри. Една по една.

Към този момент проектът вече беше придобил значително по-големи мащаби от първоначалната идея. Не можех просто да активирам някоя функция и да се надявам, че всичко ще работи. Трябваше да проучим колекцията си, да разберем кои игри действително имат мултитап съпорт, да установим изискванията им и да настроим правилно всяко съвместимо заглавие. А това означаваше да прегледаме 600 игри.

Една по една!

PlayStation. Mega Drive. SNES. NES. Различни платформи, различни системи за управление, различни неписани правила за игра с повече участници и привидно безкраен низ от изненади. Всяка платформа имаше своите особености. Всеки път, когато си мислех, че най-после съм разбрал как работи дадена система, някоя друга игра с удоволствие ми показваше, че не съм. А после дойде и Bomberman.

О, Bomberman.

Изгубих неоправдано много време в опити да разбера защо някои игри разпознават трима играчи, но упорито отказват да признаят съществуването на четвъртия. Три контролера работят безупречно, а четвъртият си стои като нежелан гост на рожден ден. Вече имам лични сметки за уреждане с някои от тези игри. Така че, ако някога се чудите защо в колекцията ни няма всяко възможно заглавие от поредицата Bomberman, вече знаете. Не е непременно защото не харесвам Bomberman. А защото с Bomberman имаме неуредени сметки.

Денят, в който изключих третия играч

В крайна сметка, след безброй часове тестване и промени в настройките, игрите заработиха. Този път вече всичко беше наред. Най-после можех да обявя победа. Но един ден случайно изключих третия контролер. И четвъртият контролер стана този на Играч 3. Едва не се разплаках. Всъщност май наистина си поплаках малко. Защото знаех точно какво означава това. Контролерите ни получаваха номера според реда, в който бяха свързани, а изключването на един от тях можеше да размести останалите. Вкъщи това може и да е дребно неудобство. Но за бар, в който клиентите непрекъснато включват, изключват и разменят контролери, беше недопустимо. Представете си четирима души, които играят турнирен мач, някой случайно изключва контролер и изведнъж Играч 4 започва да управлява Играч 3.

Меню с игри за Multitap

Взирах се в масата, размишлявах над житейските си избори и започнах да изразявам недоволството си на език, който вероятно предхожда писаната история на човешката цивилизация. За щастие масата все още си беше у дома. Последва още един мащабен проект по разработката. Този път трябваше да направя така, че разпределението на играчите да остава непроменено, независимо кои контролери се свързват или изключват. Физическите портове, идентификаторите на контролерите, съпоставянията и конфигурациите на Multitap-а трябваше да работят в синхрон. В крайна сметка успях. Станах експерт по BYOC — ниво 2, само трябва да разбера как да си го запиша като умение в една популярна социална платформа. Вече съпоставях контролери и позиции на играчите в измерения, за чието съществуване дори не подозирах, когато започнах.

Един последен проблем. Естествено.

Със стабилно работещи контролери и съвместими игри най-после бяхме готови да предложим на клиентите си да играят по четирима. Само че имаше още един проблем. Метаданните за игрите ни невинаги бяха точни. Дадена игра можеше да поддържа безпроблемно четирима играчи, но ако в базата данни на колекцията ни погрешно беше отбелязана като игра за двама, клиентите нямаше да знаят за тази възможност. Това означаваше, че всички усилия, които бяхме вложили, можеха да бъдат обезсмислени от нещо толкова нелепо като едно грешно число. Знаете какво следва. Отново прегледахме колекцията, като проверявахме и коригирахме броя на играчите и сверявахме информацията. След това създадохме специална колекция „Multitap Games“ в нашия интерфейс и направихме допълнителни промени в начина, по който масите представяха игрите. На този етап вече не се изненадвах, че за да осигурим игра за четирима, се беше наложило да преработим половината системи, използвани от нашите маси. Първия път е забавно. След петата мащабна преработка вече се превръща в начин на живот.

Четирима играчи. Три маси и един един много уморен Миро.

Днес маси 7, 8 и 9 в Retro Gaming Bar вече поддържат игри за четирима, което открива страхотен избор от мултиплейър преживявания за приятели, семейства и участници в турнири. От съвместни надпревари в Crash Team Racing до битки в Bomberman, съревнования в спортни игри или откриване на класически кооперативни приключения — четирима играча най-после могат да споделят едно и също игрово изживяване. Свързахме тези маси и с прожекционната ни система, така че действието да може да се пренесе на големия екран и всички да му се насладят. А най-хубавото? Нашите клиенти не трябва да знаят подробностите. За тях всичко е толкова лесно: сядат, избират игра и играят заедно. Точно така исках да бъде от самото начало. Разбира се, има един въпрос, който ми задават от време на време:

Защо само три маси позволяват игра с четирима играчи? Защо не и всичките десет?

Е, вече знаете. Техническият процес е документиран и на теория разширяването на конфигурацията е много по-лесно, отколкото изграждането ѝ от нулата. За съжаление мина достатъчно време, за да изтрия отново повечето от тези знания от мисловната си RAM памет. Поне имам двадесет страници документация с обяснения как да го направя. С дребен шрифт, помните ли?

Така че може би някой ден ще добавим поддръжка за четирима играчи на повече маси. Но засега мисля просто да се порадвам на това, че този проект най-после е завършен.

Разгледай още