
Как провалът на първия ни куиз се превърна в страхотна функционалност
От тонколона назаем и зала, пълна с объркани зрители, до куизове стриймвани на всяка игрална маса. Понякога неудобните ситуации се оказват изненадващо ефективна стратегия за развитие.
Първият ни куиз. Какво толкова може да се обърка?
Когато решихме да започнем да организираме куиз вечери в Retro Gaming Bar, си мислех, че разполагаме с почти всичко необходимо. Имахме заведение, пълно с екрани, озвучителна система, два големи телевизора и много хора, които обичаха добрата надпревара. Със сигурност организирането на куиз нямаше да е чак толкова сложно. Вече сигурно сте разбрали, че когато кажа със сигурност, предстои да се случи нещо ужасно. Първият ни куиз беше доста забавен, но техническото изпълнение беше пълна катастрофа. Бяхме успели да подадем видеосигнала към двата телевизора, което тогава ни се струваше постижение, но да подкараме звука както трябва се оказа съвсем друга работа. Озвучителната ни система не позволяваше да смесваме сигнала от микрофона с останалия звук. Можехме да превключим на микрофона, но тогава губехме другия звук. Едновременното им смесване явно беше технология на някаква напреднала цивилизация, която още не бяхме открили.
В крайна сметка се наложи да използваме външна тонколона, взета назаем от съседния бар „Барбароса“. Огромни благодарности на собственика му Йордан, който помогна да спасим вечерта. Без тази тонколона нещата можеха да бъдат значително по-зле. Но звукът беше само половината от излагацията. Масите ни за игри бяха замислени така, че хората да могат да седят удобно и да се наслаждават на игрите си. Разполагахме и с три по-уединени сепарета с врати, които осигуряват малко повече лично пространство. Те са изключително популярни сред гостите, които предпочитат да са на спокойствие в собствена компания, но по време на куиза същите тези гости се сблъскаха с доста сериозен проблем.
Те не можеха да видят какво се случва на телевизорите.
И така, организирахме куиз в заведение с двайсет гейминг монитора и два телевизора, но някак си не успяхме да направим така, че всички да виждат въпросите. Страхотна работа.
Разговорът, който промени всичко
След онази вечер проведох доста труден разговор с любимия ми съветник - Божидара. Самият куиз беше забавен, но техническото изпълнение беше далеч от нивото, което искахме за RGB. Разбрахме се да не организираме друг куиз, докато не решим проблемите както трябва. Проблемът със звука имаше сравнително очевидно решение, макар че тогава не знаех почти нищо за аудиомиксерите. Трябваше да се научим как да смесваме сигналите от микрофоните и музиката и да свържем всичко с озвучителната система на бара. Проблемът с видимостта обаче беше по-интересен. Можехме да пробваме да разместим телевизорите, да преместим хората или да помолим всички да развият способността да виждат през мебели. Нито един от тези варианти не изглеждаше особено привлекателен. Тогава, по време на нещо, което мога да опиша единствено като следкуизна сесия на споделено разочарование, Божидара предложи нещо гениално.
Защо не показваме викторината на самите игрални маси?
Огледах всички тези екрани и осъзнах, че тя е напълно права. Имахме двайсет геймърски монитора точно пред клиентите си. Защо се опитвахме да накараме всички да гледат към два телевизора в другия край на помещението? Нямах ни най-малка представа как да го осъществя. Но бях убеден, че трябва да е възможно. А както вече установихме, обикновено точно оттам започват проблемите ми.
Двадесет екрана. Един тест. Няколко безсънни нощи.
Идеята беше проста. Вместо да караме всички да гледат куиза на телевизорите, щяхме да предаваме същото видео директно към всяка RGB маса. Всеки отбор щеше да има два екрана точно пред себе си. Гостите в обособените ни сепарета щяха да виждат също толкова добре, колкото всички останали, и никой нямаше да се налага да се извърта на мястото си, за да следи въпросите. А когато по-късно включехме и проектора, цялото заведение щеше да е изпълнено с екрани, показващи едно и също събитие. В представите ми всичко изглеждаше прекрасно. В действителност масите ни за видеоигри бяха проектирани да играят игри, а не да приемат и показват видео на живо. Затова започнах да експериментирам. Трябваше да разбера как да излъчвам куиза ефективно, как масите да приемат сигнала и как при всичко това да не претоварва хардуера. Разделителна способност на видеото, изисквания към изчислителната мощност, мрежов трафик, софтуерна съвместимост, команди от контролерите — изведнъж всичко се оказа от значение. Компютърът, който отговаряше за излъчването, не биваше да прегрява или да се задъхва, а масите за видеоигри трябваше да показват видеото плавно, без това да пречи на основното им предназначение. Последваха безброй тестове, настройки и нощи в търсене на правилния баланс. И накрая имахме работещ прототип. Видеото вече се виждаше на RGB масите. Оставаше само да накараме цялото нещо да работи като истинска функционалност, а не като крехък технически експеримент. Което, естествено, се превърна в поредния проект.
Раждането на RGB Apps
Не исках служителите ни да стартират сложен софтуер или да настройват ръчно всяка маса всеки път, когато организирахме куиз. Ако щяхме да въвеждаме нещо ново, то трябваше да се усеща като естествена част от RGB. Така се родиха RGB Apps. Дотогава нашите игрални маси имаха по същество една-единствена задача: да пускат игри. Сега създавахме отделна категория приложения, които можеха да работят в рамките на същата система. Първото ни приложение се казваше RGB Private TV. Идеята беше гледането на куизове да стане толкова лесно, колкото пускането на която и да е игра. Гостите можеха да отворят RGB Apps от менюто на масата, да изберат излъчването на куиза и да гледат въпросите директно на екраните пред себе си. Но исках още нещо. Ами ако някой пожелаеше да поиграе през почивката? Вместо да ограничаваме клиентите до видеоизлъчването през цялата вечер, проектирахме приложението така, че да се вписва в съществуващото меню. Можеш да излезеш от куиза, да се върнеш към колекцията с игри, да поиграеш нещо, докато чакаш следващия кръг, и после отново да пуснеш куиза. Всичко това — през същия познат интерфейс за игри. Точно тогава осъзнах, че вече не решаваме само проблема с куизовете.
Бяхме научили нашите RGB маси да правят и нещо друго, освен да пускат игри. И това откри цял нов свят от възможности.
Единственият куиз, в който можеш да играеш Contra през почивката
Днес всичко е изключително лесно и приятно. Настанявате се с отбора си, поръчвате си напитки и следите куиза директно на екраните пред вас. Няма неудобни ъгли на гледане, няма взиране във въпросите от другия край на залата, а гостите в по-уединените ни сепарета не са ощетени. Всеки отбор разполага с два екрана, което прави цялото преживяване много по-уютно и комфортно. А когато има почивка между рундовете? Все пак сте в Retro Gaming Bar. Защо да не поиграете набързо на Contra? Приключвате малкото си гейминг приключение, превключвате обратно на RGB Private TV и сте готови за следващия рунд. Доколкото ми е известно, никъде другаде в България не се предлага куиз с точно такава комбинация от възможности. Със сигурност не съм попадал на друго заведение, където отборите могат да превключват между излъчване на куиз на живо и цяла колекция от ретро игри, без да стават от масите си. Това, което започна като отчаян опит да направим въпросите си видими за всички, се превърна в една от любимите ми функционалности на бара. Гостите ни я обожаваха.
Съдържанието от TikTok е скрито.
Разреши го от - Настройки за бисквитките
Едно подобрение отваря вратата за следващото
Ето онази част от историята, която ми носи особено удовлетворение. Когато започнахме да разработваме RGB Private TV, все още нямахме по-голямата част от аудиовизуалната инфраструктура, която RGB използва днес. Не излъчвахме турнирите си в Twitch, проекторът ни не беше интегриран в системата, а игралните ни маси никога не бяха използвани като екрани за видео с общо предназначение. Но като решихме един проблем както трябва, положихме основата за няколко бъдещи подобрения. След като масите вече можеха да приемат видео на живо, източникът му вече не трябваше непременно да от куиз. Можеше да е излъчване на турнир, друго събитие или нещо съвсем различно. Този опит впоследствие ни беше полезен, когато започнахме да разработваме инфраструктурата си за излъчване на турнири и да обединяваме проектора, телевизорите и игралните маси в много по-гъвкава система за забавление. А развитието на RGB Apps не приключи с Private TV. Добавихме и приложение за менюто, което позволява на клиентите да го разгледат директно през игралните маси. Нещо, което иначе би изглеждало като напълно отделен технически проект, изведнъж стана много по-лесно, защото вече бяхме изградили основата. Точно това обичам в развитието на RGB. Едно подобрение отваря възможности за следващо, а понякога решение, взето за справяне с много конкретен проблем, се оказва ценно по начини, които не сме предвидили. При изграждането на масите бяхме избрали хардуер с гъвкави възможности и този проект беше едно от първите убедителни доказателства, че онези ранни решения са си заслужавали.
А какво ще кажете за звука?
А, да. Звукът. Докато се случваше цялата тази лудост с видеострийминга, все още трябваше да оправим първоначалните проблеми със звука. Така че се запознахме с миксери, аудиовходове, маршрутизиране на сигнала и с това как да съчетаем микрофон и музика, без едното да заглъхва всеки път, когато се включи другото. Давам си сметка, че всеки с дори базов опит в озвучаването вероятно вече се смее. Да, научихме се да смесваме два аудиоканала. Моля, спестете си аплодисментите. Но за хора, на които в началото им се наложи да разберат какво изобщо е пач кабел, това си беше цяло образователно приключение. В крайна сметка свързахме както трябва микрофона и останалите аудиоизточници към озвучителната система на бара. И също като видеоинфраструктурата, тези подобрения по-късно се оказаха от съществено значение за нашите турнири, излъчвания на живо и други събития. Още един решен проблем. Още едно парче от пъзела си дойде на мястото.
От най-лошия ни тест до нещо наистина специално
Като се върна назад, всъщност съм благодарен, че първият ни куиз мина толкова зле. Не че бях особено благодарен, докато се случваше, разбира се. Тогава бих предпочел работещ микрофон и значително по-малко неловки моменти. Но онази вечер ни принуди да преосмислим какъв би могъл да бъде един куиз в Retro Gaming Bar. Можехме да решим непосредствените проблеми с още един телевизор, няколко тонколони и малко разместване на мебелите. Вместо това превърнахме игралните си маси в приемници за видео на живо, създадохме изцяло нова софтуерна система и положихме основите за бъдещи подобрения, които използваме и до днес. И всичко това, защото нашият Event Manager зададе един чудесно прост въпрос:
Защо не покажем викторината на игралните маси?
Понякога най-добрите идеи не се раждат след месеци планиране. Те идват, когато осъзнаеш, че това, което правиш, не е достатъчно добро и откажеш да се задоволиш с посредствено решение. Днес нашите куизове са едно от преживяванията, които правят RGB специално място. Можеш да събереш приятелите си, да провериш знанията си, да се насладиш на атмосферата и да следиш удобно всеки въпрос, без да ставаш от игралната си маса. А ако следващият кръг още не е започнал, винаги има време за малко ретро игри.
В крайна сметка не сме направили двайсет екрана за игри, за да гледат всички телевизора.
Вече знаеш защо
Разгледай още

Обратно в 90-те с QuizNight – Януари 2026 г.
По пътя на спомените няма ограничение на скоростта!

Фото Куиз с Атанас Атанасов - Октомврийско Издание
Една снимка струва колкото хиляда думи… но можете ли да откриете правилния отговор?

Милениали срещу Gen Z - Октомврийско Издание
Две поколения. Две напълно различни детства. Един върховен сблъсък!

