От щура идея до бар за ретро игри — хората, които го превърнаха в реалност

От щура идея до бар за ретро игри — хората, които го превърнаха в реалност

Как няколко съмнителни скици, невероятна група хора и едно доста щастливо съвпадение превърнаха една амбициозна идея в реално място.

Един луд не стига

Когато най-после реших, че Retro Gaming Bar ще стане реалност, имах куп идеи, огромен ентусиазъм и, както ми се струваше, сравнително ясна представа как трябва да изглежда и да работи всичко. Това, за което нямах и най-малка представа, беше колко хора ще са нужни, за да се превърне всичко това в реалност. За щастие, около мен имаше хора, които вярваха в проекта още преди да има нещо осезаемо, в което да повярват. Семейството и най-близките ми приятели ме подкрепяха през целия път и винаги ще съм им благодарен за това. Но подкрепата им не се изразяваше само в насърчение или уверения, че всичко ще бъде чудесно. Тъкмо напротив. Те непрекъснато оспорваха идеите ми, поставяха под въпрос предположенията ми и ме караха да обмислям по-задълбочено почти всяко решение. От бизнес стратегията и местоположението до разпределението на пространството, преживяването на клиентите и хилядите дребни детайли, които в крайна сметка щяха да оформят облика на Retro Gaming Bar — практически нищо не оставаше без щателно обсъждане.

И точно от това имах нужда.

Kогато се запаля по някоя идея, обикновено виждам крайния резултат много преди да съм измислил как да го постигна. В главата ми всичко вече се подрежда. Проблемът е да убедя всички останали, че купчината странни рисунки, които ентусиазирано размахвам, в крайна сметка ще се превърне в нещо, което си струва да посетят.

Което ни води до Божидара.

Жената, която прие рисунките ми сериозно

Един от най-близките ми приятели се сети, че познава човек, който има опит в управлението на бар. Тя се казваше Божидара, а срещата с нея се оказа една от най-важните стъпки в целия проект. Отидох подготвен. Под подготвен, имам предвид, че носех няколко скици, нарисувани на ръка, и имах почти необосновано голяма увереност, че това, което предлагам, ще се превърне в страхотно място. Помня как ѝ показвах рисунките си и разпалено обяснявах как ще работи всичко, отчаяно опитвайки се да ѝ предам цялостната си визия и същевременно да я убедя, че не съм напълно луд. Не съм съвсем сигурен, че успях с второто обаче. За щастие Божидара притежаваше нещо далеч по-ценно от моето въображение: практически опит. Тя ми помогна да съставим реалистичен план, да определим какво трябва да се направи, да разберем кое от какво зависи и да започнем да превръщаме една вълнуваща идея в истински проект. По-важното беше, че ме запозна с няколко забележителни хора, чиито умения впоследствие щяха да вдъхнат живот на Retro Gaming Bar. Изведнъж всичко придоби структура. Вече имаше хора, отговорности, планове и ясна посока. Всичко си идваше на мястото. Имаше само един мъничък проблем. Нямахме помещение за бара.

Съдържанието от TikTok е скрито.
Разреши го от - Настройки за бисквитките

Отвори го в TikTok

Два месеца в търсене на всичко друго, но не и на подходящо място

Намирането на място за Retro Gaming Bar се оказа значително по-трудно, отколкото очаквах. Близо два месеца търсихме навсякъде. Огледахме десетки имоти — от влажни помещения със сериозни проблеми с мухъла до напълно неподходящи триетажни къщи. В един момент дори обмисляхме бивш китайски ресторант далеч от центъра на града. Нямам нищо против китайските ресторанти, но превръщането на такъв в мястото за ретро игри, което си представях, не беше точно лесният път, на който се надявах. А най-обезсърчаващото беше, че не отхвърляхме местата заради дреболии. Просто не успявахме да намерим нищо, което да предлага прилична отправна точка за проекта. Нямаше дори достатъчно, на което да стъпим, за да започнем да правим компромиси. Междувременно всичко останало беше готово да продължи напред. Бяхме започнали да планираме, да събираме подходящите хора и да разработваме концепциите. В главата ми проектът вече беше съвсем реален и всяка изминала седмица без помещение ставаше все по-мъчителна.

Започвах да се отчайвам.

И тогава, след поредния неуспешен оглед на имот, се случи нещо доста необикновено. Случайно се оказахме близо до мястото, където Божидара беше създала първата ескейп стая в България. Тя ме попита дали искам да я видя и тъй като последният ни опит да намерим помещение не беше довел доникъде, се съгласих. Докато бяхме там, един неин познат я забеляза и дойде да я поздрави. Естествено, заговорихме се за това с какво се занимаваме и споменахме, че търсим помещение за Retro Gaming Bar. Той се усмихна. Оказа се, че има свободен имот под наем. Бихме ли искали да го видим? На този етап, след всичко, през което бяхме преминали, вероятно щяхме да се съгласим да огледаме дори градинска барака. Но този път беше различно.

Мястото беше идеално.

Разбира се, не беше идеално в смисъл, че можехме просто да се нанесем и да отворим още на следващия ден. Трябваше доста работа, за да се превърне в Retro Gaming Bar, какъвто си го представях. Но местоположението беше подходящо, разпределението предлагаше реални възможности и най-важното — преди това помещението беше работило като бар. Вече имаше полезна инфраструктура, включително озвучаване, камери и други системи, чието изграждане от нулата щеше да е много по-сложно. След близо два месеца търсене сред неподходящи имоти случайно бяхме попаднали точно на основата, от която се нуждаехме.

И то съвсем случайно.

Спомням си усещането, че може би съдбата вече беше решила къде трябва да се намира Retro Gaming Bar. Бяхме прекарали толкова много време в отчаяно търсене на подходящо място, а накрая го открихме благодарение на случайна среща по време на посещение по съвсем друг повод. Стиснахме си ръцете възможно най-бързо. Търсенето най-сетне приключи. Сега вече можеше да започне истинската лудница.

От скици до нещо, което професионалистите действително могат да изградят

Към този момент брандът ни вече започваше да придобива облик. Бяхме определили цветовете и голяма част от визуалната идентичност благодарение на блестящата графична дизайнерка Елена Терзиева, чиято работа помогна да се оформят визията и усещането, които Retro Gaming Bar щеше да носи.

Но да имаш разпознаваем бранд и да превърнеш цяло физическо пространство в негово въплъщение са две съвсем различни предизвикателства. Тук се намесиха Лъчезар Павлов и Камен Неделчев. Нашите интериорни дизайнери съчетаха идеите ми, оформящата се бранд идентичност и всички специфични изисквания на бар с изработени по поръчка маси за игри и ги превърнаха в цялостна интериорна концепция с технически чертежи и 3D визуализации. За първи път можех да видя заведението, което си представях, като нещо повече от разпокъсани скици и ентусиазирани обяснения. Беше забележително. Естествено, вече исках всеки детайл да изглежда на живо точно толкова добре, колкото на онези красиви визуализации. Вероятно затова няколко от хората, участващи в проекта, в крайна сметка се научиха да бъдат нащрек всеки път, когато започнех с думите: „Имам само още една идея...“

Добре дошли на строителната площадка

След като плановете за интериора бяха готови, дойде време чертежите да се превърнат в истински стени, мебели, осветление, декорации и всички онези безброй детайли, без които едно заведение не може да функционира. Екипът по ремонта, ръководен от Николай, се зае с предизвикателството да превърне интериорния проект в реалност. И то какво предизвикателство! Защото Retro Gaming Bar никога нямаше да бъде обикновен бар с няколко гейминг плаката по стените. Искахме цялото пространство да има собствен характер, а това означаваше елементи по поръчка, необичайни форми, декоративни детайли и куп неща, които нямаше как просто да купим от най-близкия мебелен магазин. Особено трудна се оказа работата с дърво. И тук отново Валентина Ортакчийска се оказа незаменима. Тя се зае с предизвикателствата в дърводелската работа, проект с толкова много нестандартни детайли, че други майстори не бяха склонни дори да ги обмислят. Но Валентина не отхвърли идеите като твърде сложни. Тя намери решения на трудностите и помогна за превръщането им в завършени изделия. Толкова много неща се случваха едновременно, че понякога ми беше трудно да повярвам, че всичко това наистина става реалност. Стените се преобразяваха. Мебелите придобиваха форма. Осветлението се монтираше. Цветове, които дотогава съществуваха само в документите за визуалната ни идентичност, изведнъж се появяваха навсякъде в заведението. При всяко посещение откривах поредната промяна. А всяка промяна ни приближаваше до момента, в който мястото най-сетне щеше да престане да прилича на строителна площадка и да започне да носи усещането за Retro Gaming Bar.

Мислех, че ще донесе четка за боядисване

Един от любимите ми спомени от ремонта е свързан с невероятно талантливия художник Иван Янков. Бяхме разработили доста амбициозни декоративни концепции, а Иван беше човекът, който щеше да им вдъхне живот чрез изкуството си. Тук вероятно е редно да спомена, че представата ми за този вид рисуване беше доста ограничена. Представях си как ще дойде с няколко четки, малко боя и може би стълба. Вместо това Иван се появи с две касетки спрейове. Погледът ми се спря върху оборудването. Неговият — върху пространството наоколо.

И след това той обясни понятието „овърспрей“.

За онези, които не са запознати, боята в спрея има забележителната способност да се разнася далеч отвъд точното място, към което сте я насочили. И ако не сте подготвили добре пространството наоколо, можете да очаквате да прекарате доста незабравими часове в почистване на неща, които изобщо не е трябвало да бъдат боядисани. Явно щеше да ми е от полза да знам това по-рано. Още един житейски урок — усвоен. Но беше страхотно да гледам как Иван работи. Това, което беше започнало като рисунки и технически визуализации, постепенно се превръщаше в смели, пъстри произведения на изкуството, вписани в реалната среда. Беше един от онези моменти, в които осъзнах колко различен може да бъде резултатът, когато дадеш на истински талантливи хора свободата да приложат уменията си. Което ме води до нещо, което научих по време на цялото това приключение.

Наемайте хора, които знаят повече от вас

Има един известен цитат, приписван на Стив Джобс, който винаги ме е инспирирал:

„Няма смисъл да наемаме умни хора и след това да им казваме какво да правят. Наемаме умни хора, за да ни казват те какво да правим.“

Това усещане описва голяма част от случилото се по време на създаването на RGB. Имах визия и бях решен да я запазя. Знаех какво преживяване искам да предложа на хората, каква атмосфера се опитвам да създам и какво според мен щеше да направи Retro Gaming Bar специален. Но да имаш визия не означава да знаеш как да осъществиш всяка част от нея. А аз определено не знаех. Не бях интериорен дизайнер, дърводелец, строителен специалист или професионален художник. Можех да обясня какво искам и защо го искам, но имах нужда от хора, които разбират от занаята си много по-добре, отколкото аз някога бих могъл. Удивителното беше колко повече даде всеки от тях, отколкото очаквах първоначално. Хората не просто следваха указания. Те оспорваха идеи, предлагаха алтернативи, решаваха проблеми и влагаха собствената си креативност в проекта. Моята роля беше да предам визията си, да се грижа всички да вървят в една посока и да се уверя, че ентусиазмът, с който се раждаше Retro Gaming Bar, достига до хората, които работеха толкова усилено за създаването му. А те отвръщаха със същия ентусиазъм. Искрено вярвам, че това е една от причините финалният резултат да се превърне в нещо повече от сбора на отделните си части.

Един барплот. Цяла история.

За да добиете представа колко работа беше вложена в ремонта, избрах една сравнително малка част от проекта, с която да илюстрирам целия процес: самия ни барплот. Всичко започна, както сякаш започват толкова много неща в Retro Gaming Bar, с една моя скица на ръка. Тя показваше в общи линии какво си представях: цялостното разположение, декоративните елементи, формите, вдъхновени от видеоигрите, и начина, по който всичко трябваше да се съчетае. След това дойдоха професионалният интериорен проект, техническите чертежи и триизмерната визуализация. После се заехме със съществуващия барплот, който нямаше абсолютно нищо общо със завършената концепция. Последваха подготовката, строителните работи, боядисването, декорирането и безброй дребни корекции, които превърнаха тези планове в реалност. Накрая завършеният барплот застана точно там, където си го бяхме представяли, с всичките си характерни детайли, вдъхновени от видеоигрите, осветлението и изработените по поръчка интериорни елементи. И това беше само барплотът. А сега си представете подобен процес за практически всяка част от заведението. Стените, мебелите, зоните за игри, осветлението, декорациите, техническата инфраструктура и всички онези по-дребни детайли, които гостите може никога да не забележат съзнателно, но които заедно създават усещането за Retro Gaming Bar. Всяка част имаше своя история, свои предизвикателства и свои хора, които работеха зад кулисите. Осемте снимки по-долу показват преобразяването на нашия барплот от първата скица до готовия резултат. За мен те са прекрасно напомняне колко много усилия могат да се крият зад нещо, което изглежда толкова естествено, след като бъде завършено.

15 март 2024 г. — И всичко, което последва

На 15 март 2024 г. Retro Gaming Bar най-сетне отвори врати.

След цялото планиране, търсене, чертане, препроектиране, строене, боядисване, тестване и отделни моменти на пълно отчаяние, мястото, което толкова дълго си бяхме представяли, най-сетне стана реалност. И когато погледна назад към целия този път, едно нещо изпъква повече от всичко останало.

Никога нямаше да успея без чужда помощ. Дори и в най-малка степен.

Толкова много хора участваха в създаването на RGB, че би ми било почти невъзможно да благодаря на всеки поотделно. От семейството и най-близките ми приятели до дизайнерите, строителите, творците, специалистите и всички, които вложиха времето, знанията и енергията си — всеки помогна Retro Gaming Bar да стане това, което е днес. Ако съм пропуснал да спомена някого поименно, моля да ми прости. Списъкът е много по-дълъг, отколкото би могла да побере тази статия, но това не означава, че ценя приноса ви по-малко. На всички, които повярваха в идеята, подлагаха я на изпитание, усъвършенстваха я и помогнаха да се превърне в реалност: благодаря ви. Retro Gaming Bar отвори врати през март 2024 г., но работата не спря дотук. Оттогава продължаваме да градим, да подобряваме, да експериментираме и от време на време да усложняваме живота си без особена нужда. И съдейки по всичко, което постигнахме заедно досега, подозирам, че това няма да се промени скоро. В крайна сметка все още имам куп съмнителни скици, които чакат да се превърнат в нещо реално.

Снимка: © Economic.bg / Красимир Свраков

Разгледай още