
Сбогом, стари приятелю — историята на RGBWeb 1.0
Една последна почит към малкия уебсайт, който ни помогна да направим първите си стъпки.
Ако сте следили историята на Retro Gaming Bar, вероятно знаете колко безумни бяха месеците преди официалното ни откриване. Брандинг, графичен дизайн, интериорен дизайн, дърводелство, боядисване, местене на мебели, събиране на игри, програмиране на хардуер, разработване на софтуер и общо взето всякаква ръчна работа, за която можете да се сетите. Списъкът ми със задачи беше толкова дълъг, че съм почти сигурен, че вече си беше съставил собствен списък със задачи. Някъде насред цялата тази лудница екипът ми ми зададе един на пръв поглед невинен въпрос:
„Е, готов ли е уебсайтът?“
Погледнах ги.
„Какъв сайт?“ „Сайтът на Retro Gaming Bar.“ „Нямаме сайт.“
„Е, трябва ни. Как иначе хората ще ни намерят?“
Явно, за да отвориш бизнес през XXI век, трябва да имаш и присъствие в интернет. Кой да предположи? И ей така още един проект се присъедини към и без това внушителната колекция от неща, които трябваше да приключа преди 15 март 2024 г.
Един прост малък 16-битов уебсайт
В онзи момент нямах абсолютно никакво намерение да разработвам някаква сложна уеб платформа. Трябваше ми нещо просто, практично и за предпочитане такова, което да мога да завърша, преди слънцето да угасне. Затова се спрях на добрия стар статичен HTML сайт. Без сложен бекенд. Без система за управление на съдържанието. Без засукана архитектура. Само HTML, CSS, малко JavaScript и достатъчно носталгичен чар, за да се усеща като част от Retro Gaming Bar. Визуалната посока беше очевидна: пикселна графика, пикселни шрифтове и интерфейс, вдъхновен от 16-битовите видеоигри. И знаете ли какво? Все още смятам, че постигнахме точно тази цел. Беше ли това най-красивият сайт в интернет? Категорично не. Изглеждаше ли като нещо, избягало от Sega Mega Drive? Бих казал, че да! И точно това беше идеята.
Програмиране между уроците по карате
Разбира се, оставаше дребният проблем да намеря време наистина да го направя. Покрай всичко, което се случваше в RGB, обичайните ми задължения и семейния живот, часовете в денонощието просто не стигаха. Затова започнах да използвам всяка свободна минутка, която успявах да намеря. Един от любимите ми спомени е как седя в кафенето на Националната спортна академия с отворен лаптоп и пиша кода за сайта на RGB, докато синът ми е на тренировка по карате. Някои родители четат книги. Други си гледат телефоните. Трети пият кафе. Аз се опитвах да накарам едно пикселизирано навигационно меню да се държи прилично. Като се замисля сега, цялата ситуация беше възхитително абсурдна. Някак бях успял да вместя разработката на сайт в малките пролуки между дърводелството, програмирането на игралните маси, боядисването на стени и това да бъда баща. Но в крайна сметка сайтът беше готов. Или поне така си мислех.
Инцидентът с българския превод
Спомням си как с гордост обявих на екипа си, че RGB най-накрая има уебсайт. Отвориха го. Разгледаха го. Не изглеждаха напълно убедени. И тогава дойде въпросът.
„Къде е българската версия?“
Примигнах.
„Кое?“ „Преводът на български.“
„Ами... няма такъв.“ „Защо?“
„Хората могат просто да използват браузъра си, за да го преведат!“
Явно това не беше приемливо решение. Кой би предположил, че бар, който отваря врати в София, може да има нужда от уебсайт на български? Със сигурност не и геният, който току-що беше изградил целия сайт на английски. Така че сега имах още един проблем за решаване: как да добавиш поддръжка за няколко езика към уж прост статичен HTML сайт, без да дублираш всичко? Нали помните, цялата идея беше, че нямах време да правя нещо сложно. И все пак се стигна дотам. Сайтът стана малко по-сложен. Както обикновено се случва със сайтовете.
Страницата с игри — апогей на съмнителните решения
Но личният ми любим пример за това как не бива да се пести време за разработка беше страницата с игрите. Естествено, исках посетителите да виждат кои игри могат да играят в RGB. Вече имахме доста богата колекция и да я покажем онлайн ми се струваше напълно разумна идея. Представях си, че ще е лесно. Игрите ни бяха подредени в папки. Нали JavaScript можеше просто да прочете структурата на директориите и автоматично да генерира списъка? Е, не и по онзи лесен начин, който си представях — от статична страница, отворена в браузър. А нямах време да разработя читаво решение. Затова направих онова, което би направил всеки напълно претоварен разработчик с ужасно сбъркани приоритети.
Добавих игрите ръчно.
Една по една. Стотици игри!
Има една стара приказка за човек, който е твърде зает, за да се научи да кара кола, и затова продължава да си губи времето, като ходи навсякъде с колело. Точно такъв бях и аз. Въртях бясно педалите през стотици елементи на HTML списъци. А най-нелепото е, че прекрасно знаех, че има по-добри начини да го направя. Просто нямах време да ги приложа. Нито пък, очевидно, време да сметна колко време губя, като не ги прилагам. Класика в живота на един програмист.
Малкият уебсайт, който си свърши работата
Въпреки всички тези компромиси RGBWeb 1.0 ни служеше добре. Той даде на Retro Gaming Bar дом в интернет в момент, когато отчаяно се нуждаехме от такъв. Хората можеха да разберат кои сме, да намерят информация за заведението, да разгледат игрите ни и да усетят ретро духа ни още преди да ни посетят. А в онези първи дни това беше достатъчно. Проблемът беше, че Retro Gaming Bar не стоеше на едно място. През следващите две години барът се разви неимоверно. Добавихме нови възможности за игра, въведохме турнири и куизове, разширихме колекцията си, организирахме събития, създадохме тематични коктейли, подобрихме условията в заведението и натрупахме невероятно много истории, които си заслужаваше да споделим. И всеки път, когато искахме да обновим сайта, си припомнях компромисите, които бях направил при създаването му. Нова статия? Ръчна работа. Нова функционалност? Още ръчна работа. Промяна, която трябваше да се отрази на два езика? Познахте. Малкият и простичък сайт ставаше все по-труден за поддръжка. Накрая започнахме да избягваме промените, освен ако не бяха абсолютно наложителни. Не защото нямахме какво да споделим, а защото споделянето се беше превърнало в ненужно сложна задача. И точно тогава осъзнах нещо важно.
RGB вече беше надраснала своя уебсайт.
Всяко ограничение беше урок
Но ето кое е забавното. Не съжалявам, че изградих RGBWeb 1.0 по този начин. Тогава това беше съзнателен компромис. Трябваше ни уебсайт бързо, а аз вече жонглирах с повече отговорности, отколкото е разумно да поема човек. Той не беше замислен да побира статии, трупани с години, резултати от турнири, програми за събития, подробна статистика за игри или разрастващ се многоезичен архив със съдържание. Беше замислен да ни помогне да отворим бар за ретро видеоигри. И изпълни тази мисия. По-важното е, че всяко ограничение, с което се сблъсквахме, ме учеше на нещо за нуждите на следващия уебсайт. Всяка мъчителна ръчна актуализация, всяко главоболие с преводите, всяко тромаво заобиколно решение се превръщаше в още една точка в списъка с изисквания за RGBWeb 2.0.
Нуждаехме се от платформа, която да се развива заедно с Retro Gaming Bar.
Решихме ли всички проблеми? Иска ми се да кажа „да“. Но разработвам софтуер от достатъчно дълго време, за да знам, че вероятно просто сме създали вълнуващо ново поколение проблеми, които още не сме открили. Поне този път имаме много по-добър велосипед. Всъщност мисля, че най-сетне си купихме кола.
Сбогом, стари приятелю
Ето че дойде моментът. След почти три години заедно е време да се сбогуваме с RGBWeb 1.0 и да приветстваме неговия наследник. Новият ни уебсайт изглежда различно, работи по различен начин и предлага значително повече, отколкото предшественикът му някога е можел. Но има едно нещо, което не се е променило.
RGBWeb 1.0 беше изграден с точно същата любов.
Първият уебсайт беше създаден по кафенета, между уроците по карате, късно вечер и винаги когато успявах да открадна малко време от хаоса около откриването на RGB. Неговият наследник беше създаден с опита, историите и уроците, които натрупахме оттогава. Това са различни уебсайтове, създадени за различни етапи от една и съща мечта. И макар днес RGBWeb 1.0 да изглежда малко недоизпипан, все още изпитвам особена привързаност, когато видя онези огромни пиксели и ретро шрифтове. Той никога не е бил съвършен. И никога не е трябвало да бъде. Просто беше там, когато имахме нужда от него. А понякога това е най-важното, което един софтуер може да направи.
Сбогом, стари приятелю. Справи се добре.
Благодарим ти, че представлява Retro Gaming Bar, докато ние бяхме заети да се превръщаме в това, което сме днес.
Разгледай още

Отвъд бара — присъединете се към RGB общността онлайн
Контролерите може и да са изключени, но разговорът никога не спира.

Нашата история
Един детски спомен. Стотици игри. Хиляди нови истории.

Посетете Retro Gaming Bar
Независимо дали планирате вечер навън с приятели, организирате частно събитие, проучвате възможност за бизнес партньорство или просто имате въпрос, ще се радваме да се свържете с нас! Retro Gaming Bar се намира в сърцето на София — място, където страхотните игри, хубавите напитки и невероятните хора синергират в едно. Елате да откриете стотици класически игри, да се насладите на нашите авторски коктейли и да изпитате малко носталгия на живо.

